1100 годишен чинар свидетел на раждането на 1000 годишната Белащица

Твърде малко са фактите, които могат да ознаменуват такъв рожден ден, какъвто се стяга в пловдивското село Белащица. В края на тази седмица  местните жители и гостите ще вдигнат наздравица за може би най-старото село в региона, което днес е част от община „Родопи”.

Сред живите исторически летописи, край селото се издига такъв „документ”,за който биха завидели не само родни институции,но и международните организации. Това е един от чинарите,който повече от 1100 години живее в местността „Чифлика”. Сега това дърво е номинирано за класацията „ДЪРВО С КОРЕН 2014“.Говори се, че на него  цар Калоян е връзвал коня си. На него и растящата до дънера му изящна калина е посветен шедьовърът на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славейков - „Неразделни“. Под тежката сянка на вековните чинарите е отмарял и един от най-самобитните български художници на XX век - живописецът от Брезово Златьо Бояджиев, който на един от шедьоврите си („Пейзаж от Белащица“) е изобразил величествения хилядолетен чинар. Възрастни хора си спомнят, че да се възхити на чудодейното чинарено дърво, заедно с царица Йоанна, тук е идвал цар Борис ІІІ.
Според легендата, големият ромейски (византийски) пълководец от български произход, Никифор Ксифий, има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. За награда Василий Българоубиец го назначава за управител на Филипопол, а той изгражда голям замък-крепост (съществувал до 1650 г.) в днешната местност „Чифлика“. Следите на тази легенда са живи и до днес - кулата от замъка на филипополския управител и хилядолетният чинар, според легендата, донесен като фиданка от самуиловите воини.
В замъкa край вековния чинар са пребивавали и родствениците на Асеневци - първом великанът на нашето средновековие - Алексий Иванко, известен като убиецът на стария цар Асен, но и също като императорски зет, дръзкият отцепник, умелият военен стратег и военачалник, жестокият ромеоубиец. По-късно - деспот Алексий Слав, самостоятелен български владетел, деспот на немалко българско княжество в Родопите от 1207 до 1230 г., оставил името си на Родопа планина, наричана до ХV – ХVІ век Славееви гори.
Останки от двореца-крепост все още има в южния край на селото. То е преминало последователно през византийски, български и накрая в османски ръце, като турците го разрушили през 1650 г. А тази година ще се отбележат 1000 години от основаното от Самуиловите воини край величествения чинар село, непроменило името си до днес.

П О К А Н А
Кметство Белащица и учредителите на СНЦ „1000 години Белащица“
каним жителите и гостите на СЕЛОТО да отпразнуваме заедно предстоящият юбилей :" 1000 години БЕЛАЩИЦА." В рамките на три последователни почивни дни ще се организират множество културни и развлекателни мероприятия.
Представям Ви програмата за мероприятията по дни :

20 септември – ДЕН НА ИЗОБИЛИЕТО
ИЗОБИЛИЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНА БЕЛАЩИЦА, СПОДЕЛЕНО С ПРИЯТЕЛИ
Кулинарна изложба - всеки , който желае може да участва.
Богата културно-музикална програма от самодейни колективи
Място на провеждане : Салона на Читалището от 16:00 часа
Факелно шествие - заря от 18:30 ч тръгване от центъра на селото към Хилядолетния Чинар - шествието ще завърши пред Войнишни паметник .

21 септември – ДЕН НА БЕЛАЩИЦА
МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ – БЕЛАЩИЦА РАСТЕ И ХУБАВЕЕ
Молебен в центъра на селото ,който ще бъде отслужен от Митрополит Николай или негов представител.- начало 15:30 часа
Културно музикална програма от самодейците и жителите на
село Белащица . Със специалното участие на Оркестър „Орфей”
Място на провеждане: Центъра на село Белащица от 16:00 часа
22 септември – ДЕН НА ДЕЦАТА
ДЕЦАТА НА ХИЛЯДОЛЕТНА БЕЛАЩИЦА ПЕЯТ И ТАНЦУВАТ С ПРИЯТЕЛИ
Програма с участие на детски танцови, певчески и инструментални състави
Място на провеждане - Залата на Читалището . Начало от 16:00 часа