Една история за НЕВИДИМИТЕ АНГЕЛИ
- Details
- Category: Съобщете новина
- Published: Wednesday, 05 February 2014 20:08
![]()
…Беше февруари на 2006-та, лекарят ми зададе само четири въпроса, след това през цялото време мълчеше. След като приключи прегледа ми каза „ опасявам се, че е най- лошото…
– година и половина… .
И точно след година и половина моята майка се превърна в АНГЕЛ.
От тогава до сега не съм спирала да се вълнувам от съдбата на хората болни от рак. Имах възможност да участвам в дарителските кампании за Галя, Ани, Иван и Жечка. Галя, Ани и Иван продължават да се борят с коварната болест, но не и Жечка- нейната дарителска кутия беше отворена и отчетена няколко дни преди тя да почине. Цяла седмица ходих със свито сърце- още една загубена надежда.
Първата ми реакция след случилото се беше да отида и да поръчам прозрачна кутия за дарения, която сложих на местоработата си. Написах кратко обръщение към всички, които желаят да се присъединят към каузата ми- да помагам на болните от рак хора. Много скоро каузата се превърна в обща. И така ден след ден, стотинка по стотинка се събраха 113,67 лв.
На 28.12.2013г. реших да отида и да занеса дарението на произволно избран пациент в онкологията. Цяла нощ не спах от вълнение, чувствах се като граф Монте Кристо, който трябва да се върне в замъка Иф. Отидох в онкологията, инстинктивно краката ми ме отведоха в стаята, която беше майка ми. Влезнах вътре и видях една жена, която беше сама, в момента никой не я придружаваше, току- що й бяха включили системата с цитостатиците. Попитах я как се казва, а тя ми отговори:
„ – Надежда”,
…в този момент сърцето ми трепна, страховете ми изчезнаха, казах си на правилното място съм. Попитах я как се чувства и на свой ред тя ми каза, че се надява да оздравее, разказа ми за операцията си и за хода на лечението- беше на втора вливка химиотерапия, оставаха й още четири. Стоях безмълвна и я слушах, събрах сили само да й кажа, че съм й донесла плодове и пликче с пари, които да похарчи както сметне за добре, а тя се разплака. В този момент телефонът й звънна и тя плачейки започна да обяснява отново по телефона за състоянието си. Аз си тръгнах без да й кажа даже как се казвам, не исках Надежда да се чувства длъжна с нещо към мен или да ми връща парите. Слизайки надолу по стълбите аз осъзнах, че Надежда, която всъщност имайки най- голяма нужда от надежда, донесе на мен НАДЕЖДА и увереност за живота. Тази среща беше за мен най- големият подарък за Коледа.
Завършвам разказа си с НАДЕЖДА за това, че добрите дни тепърва предстоят за всички нас, ако искате да кажете на някого, че го обичате, направете го, защото има смисъл, ако искате да подадете ръка и да помогнете на някого в беда, направете го, наистина има смисъл.
Не разказвам всичко това, за да се хваля, няма да кажа името си, но се надявам, че тази история ще достигне до сърцата на всички Вас НЕВИДИМИ АНГЕЛИ и ще поискате да последвате моята кауза.
* Този разказ го получихме на редакционната поща. Само ден след като всички писаха за световния ден за борба с рака, който официално се чества на 4 февруари. За това го посветяваме на всички,които се борят с коварната болест и им желаем здраве.Да намерят своя ангел, който да ги пази. / РН