Из дневника на един бъдещ висшист

Details

Category: Новинарница

Created: Friday, 13 February 2015 18:20

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Ден първи: 10 часа сутринта, току що ставам,  реших да си потърся работа. Започнах да търся усилено. Проверих няколко обяви в джобса, кандидатствах, може и да стане, може и да не стане, а бе к’вото стане. Ох, изморих се що не легна да поспя малко, може и да не ходя на лекции днес. Събуждам се 21 часа е, доста съм спал, я да видим к’ва е хавата във фейса, утре имам упражнения, като стана ще му мисля.

Ден втори: събудих се рано, ще ходя в университета днес. Пие ми се кафенце, ще звънна на колегите да идем да пием кафе. Еййй, кога стана обяд? Все пак успях да стигна до университета- последна лекция за деня, скучно ми е, прочетох вестника на колегата.

Ден трети: нищо интересно, дадоха ни някакъв проект по дисциплина Х, нищо не ми е ясно, даже и не знам кой ни чете лекциите.

Ден четвърти: обадиха ми се за интервю, това ме зарадва, ако ме вземат ще има допълнителни кинти. Има един проблем, не помня за каква длъжност кандидатствах, пусках CV – та тук там, какво ще работя не е важно, трябва да се отчита дейност. Утре отивам на интервю, поне си записах адреса, като ида там ще му мисля. Изморен съм, лягам си.

Ден пети: отивам на интервю, в обявата пишеше, че може и без опит, дано ме вземат, погрижил съм се да изглеждам добре външно. Интервюто мина добре, мисля, че ще стане работата. По този повод ще запивам довечера с приятели, може да идем на кръчма.

Ден шести: …………… губи ми се…………….

Ден седми: цепи ме глава… наближава осми / 08 декември /, трябва да решим к’во ше праим. Ще ида от университета, да го обсъдим с колегите.

Ден осми: урааааааа!!! Обадиха ми се за пробен ден, утре отивам, май пак ще пропусна лекциите.

Ден девети: взеха ме на работа, правя се, че не разбирам щото съм нов и каквото не ми допадна оставих на колегите да го свършат.

Ден десети: цял ден бях зает, сутринта на работа, после на упражнения, много съм изморен, лягам си.

Ден единадесети: цяла смяна търсих лопатата за смет на работата си, накрая реших, че някой я е откраднал, а пък тя се оказа в шкафа, при метлите, нищо простено ми е, още съм нов.

Ден дванадесети: на работата ме питат на какъв език да ми говорят, че да ги разбера, какво ли искат да ми кажат….?

Ден тринадесети: ходих в университета, изпитваха ме по руски, нищо не разбирам от руски, импровизирах, нали е близък до българския. Трябваше да говоря за озона, питаха ме за химичната формула на озона, оказа се, че не я знам, имам петица. Добре мина. Тооо и Христо Стоичков не знае английски, ама се справя перфектно… и аз така.

Ден четиринадесети: много съм изморен от това препускане- на работа- университета, не ми остава време на едно кафе да отида. Утре е петък ще разпусна малко.

Ден петнадесети: нищо интересно, имахме много работа не можах да се скатая, шефът беше там.

Ден шестнадесети:…………………………без думи съм…..главата яко ме цепи.

Ден седемнадесети: отново е понеделник, оказа се, че проектът ми по дисциплина Х е свързан с тежките метали. Не ги знам кои са тия. Споделих на работата си, дадоха ми съвет да ги изтегля на кантара пустите метали и които тежат най- много, за тях да търся информация. Правилно! Как не се бях сетил по- рано?! От утре почвам да действам.

Ден осемнадесети: в университета говорят за някаква си Мария Кюри имало годишнина от рождението й, реших да бъда любознателен, да питам -коя е тая. Преподавателят зяпна, попита ме дали съм учил физика или химия в средното ми образование. Естествено, „който не знае закона на Ома, да си оди у дома”, казваше моята учителка по физика и аз само това знаех, обаче го забравих- закона на Ома. След първоначалното учудване преподавателят започна да ми обяснява за Мария Кюри- била първата жена преподавател в Сорбоната, за да покажа, че ми е интересно питах и за Сорбоната, какво е това все пак? От толкова много интерес преподавателят остана без думи, само така- трябва да правя добро впечатление.

01 декември: толкова много дни минаха, ставам все по- добър в работата си. Първи декември е- световен ден за борба със СПИН, по радиото говорят за някъв Фреди Меркюри, бил умрял от СПИН, не виждам с какво толкова е известен и допринесъл тоя като е умрял от СПИН, странни хора. Довечера съм на бар, ще пее Преслава, направо ще се размажа, трябва да загрявам за осми.

08 декември: най- накрая дойде тоя осми, ейййййййй, най- накрая, чакай да си пусна прогнозата за времето,  говорят за някъв друг тоя път- Джон Ленън, не го знам, сигурно той е измислил празника на студентите. Обаче го убили, важното е, че е измислил празника. Отивам да празнувам, ще пее Азис, айде весело  на всички.………край на първа част……….от доктор Злобюл – луд учен втора степен