Проектът Жизнени преходи в трансформиращото се село навлиза в етапа на създаване на научен сборник

Детайли

Категория: Новини

Създадена на Вторник, 08 Февруари 2022 17:53

   Учените от Философско-исторически факултет на Пловдивски университет, участващи в проекта, посветен на трансформиращото се село ни предоставиха своите резюмета на научните статии, които ще включат в своя сборник. Представяме ви част от тях. Темите са повече от интригуващи:

Трансформация на хората и местата: селото като екосистема

"Вниманието се насочва към селото като екосистема, която включва определени биофизични свойства, живиорганизми, различни от човека, променени или засегнати пряко или косвено от хората. Екосистемата съдържа различни екосистемни услуги, сред които тук се обръща специално внимание на културните, тъй като местните общности се явяват не само техни основни потребители, но и техни създатели. Представят се наблюдения от Ивайловградско, Разложко и Петричко. Трансформациите в социалния и биологичния свят се коментират през домашните градини. Проследяват се промени в растителния състав на градината и в знанието за отглеждането и преработката на растителни продукти.
Открояват се процеси на оценностяване на биокултурни ресурси. Представят се предприемачески инициативи. Една от възможните посоки при изследване на промените в селото представя концептуализирането му като биокултурен многофункционален пейзаж."

Резюме-тийзър на статията на Валентина Ганева-Райчева - Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!

Актуализираната традиция в трансформиращото се село: случаят „Дядовден в село Черешово“

"В текста се представя пример за наслагване на жизнен преход, промени в ритуалната система на колектива и социални трансформации, осмислен чрез понятието актуализирана традиция. Дядовден в село Черешово, Русенско възниква в края на 60-те години на XX в. като мъжки отговор на Бабинден, но в годините на Прехода в следствие на местна инициатива и интерес от страна на администрацията е обновен с ритуали и фолклорни образи.
На индивидуално равнище празникът може да се интерпретира като остойностяване на остаряването, а на общностно е съществен елемент на местната идентичност, основана на дистинктивността."

Резюме-тийзър на статията на гл.ас. д-р Стоян Антонов. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!

Социално конструиране и дефиниране на локалност. Неолокализъм

"Представянето ще разгледа празниците на храните, като нов тип колективни чествания, които заявяват определено кулинарно наследство и спомагат за конструирането на вид кулинарна локалност. Социалното конструиране на локалността се анализира в контекста на фестивализация и фестивалният тип честване на местните традиции, кулинарни технологии и гастрономични продукти. Причините за налагането на фестивалната форма се търсят, от една страна, в процесите на глобализация, а, от друга - във вижданията и действията в посока на деиндустриализация. Фестивалите на храните се свързват със самоидентификацията на групата с даден продукт, аграрна традиция, рецепта, технология, но също и с митологиите, които показват единството между храна (традиция)-население-територия.
Подновеният интерес към запазването и популяризацията на аспекти от културата и идентичността на дадена общност се анализира като част от неолокалните политики."

Резюме-тийзър на статията на доц. д-р Елица Стоилова. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!

Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в с. Пчеларово. Памет и преходи

"Летописната книга на НЧ „Иван Буюклиев“ в село Пчеларово е архивен документ със специален статут – тя е депозирана в Държавен архив-Кърджали, но ръкописно копие от нея се пази и в самото читалище. Това е знак за значимото място, което има този летопис за местната общност, той представя „истинският“ разказ за нейното миналото. Настоящият текст изгражда анализа върху няколко откъса от летописната книга от 80-те години на ХХ век, чийто смисъл се разгръща на фона на по-широките социо-културни процеси от периода. Отделните записи  представляват аргументи за изключителността на селото и читалището, те биват натоварени със значимост от различен характер – читалището като културен, младежки център и „изобретател“ на традиции, а селото като източник на „културност“, образцовост и национална значимост. Съвременните интерпретации интегрират тези осмислянията на селото и читалището в актуализирана мрежа от значения в перспективата на протичащите процеси и трансформации. Разказването за миналото позволява да се консолидира общностната памет и да се утвърди идентичността."

Резюме-тийзър на статията на гл.ас. д-р Мария Кисикова. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта

Противоречия на наследството – живите разкази на и за прехода

"Представеният анализ е опит за очертаване на противоречията на наследяване в едно българско село през живите разкази на и за прехода, които откриваме в „КНИГА за впечатленията вписвани саморъчно от посетителите в кооп. стопанство „Г. Димитров“ с. Ръжево-Конаре, Пловдивско“. Водена от 1948 г. до 1971 г. с различна последователност и интензивност, в Книгата посетителите на ТКЗС-то в селото вписват своите впечатления и – преди всичко – ентусиазирани от видяното послания. Тезата е, че книгата е дискурсивна хетеротопия, в която се разгръщат хетерохрониите на (само)трансформацията на социалистическото кооперативно село, чрез която се удържа идентичността както на агентите, които са външни на това специфично дистинктивно място, така и на тези, които са вътре в него и които го изпълват с живот чрез своите всекидневни практики."

Резюме-тийзър на статията на доц. д-р Стойка Пенкова. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!

Социоаналитична перспектива към жизнените преходи и биографичните траектории в българското село през призмата на емпиричен казус

"Текстът засреща теоретичния контекст на социоанализата на самонаследяването с емпиричния контекст на българското село чрез анализ на жизнени преходи и биографични стратегии в конкретен емпиричен казус. Първоначално е реферирана теоретичната рамка на следбурдийовиската социоанализа и са представени използваните методологични похвати. Социоаналитичната перспектива към биографичната траектория и жизнените преходи на конкретна личностна идентичност яви характерна за изследваното лице стратегия на „практическия усет“. Тя разгръщаща се чрез една повтаряща се инвестиционна структура, която фундира множество изказвания и има функциите на символен нерв. Именно той, пронизвайки твърде различните биографични епизоди, всъщност ги навързва в единството на една на пръв поглед разнопосочна, но всъщност вътрешно непротиворечива жизнена траектория."

Резюме-тийзър на статията на доц. д-р Милена Ташева. Очаквайте пълната статия скоро в специализираното издание по прокта!