18-годишно момиче брани читалището в Труд, от общината още мълчат

Детайли

Категория: Съобщете новина

Публикувана на Четвъртък, 18 Септември 2014 12:26

На редакционната ни поща бе изпратено следното писмо. То е адресирано до кмета на община "Марица" Димитър Иванов. Съща така подателката помоли да сложим и снимката й,като по този начин тя застава с името и лицето си пред обществеността и пред самия кмет.От него тя очаква конкретен отговор на поставените питания и какви са действията му, за да се продължи да функционира читалището.

Уважаеми г-н Иванов,
Пише Ви едно момиче на осемнадесет години от село Труд.

Казвам се Валентина Арабаджиева и се обръщам към Вас изпълнена с противоречиви чувства.
Позволих си да Ви пиша, защото Вие винаги сте казвали, че децата са приоритет за нашата община.
Наистина, аз вече съм пълнолетна и ми предстои да гласувам , но намирайки се на границата между детството и зрелостта, си позволявам да говоря не само от свое име, но и от името на децата и доброволците от НЧ „Светлина – 1929 г.“, които бяха лишени от възможността да посещават библиотеката в нашето село.
Не мога да си обясня защо едно действащо и ефективно читалище е затворено поради липса на средства, а в същото време, читалища с фиктивна дейност продължават да съществуват. Не искам да кажа, че те също трябва да бъдат затворени, но бих желала да получа обяснение защо точно при нас се случи това. Защо общината изнася неверни данни за случващото се в пресата и си затваря очите пред лъжливата информация, изнесена за нас от другите читалища. Проблемът между тях и нас Ви е известен и аз бях възмутена от откровените лъжи, че читалището в с. Труд има само 22 самодейци, което абсолютно не отговаря на истината. Тук прозира нечия гузна съвест, която търси оправдание за своите действия.
Изпитвам болка и огорчение, че една от духовните опори на нашето село е зачеркната с лека ръка.
Питам се, кой има интерес няколко поколения да се превърнат в инертна маса, да нямат гражданско съзнание и да се продават за 30 сребърника, когато се зададат избори.
Пиша това не защото имам желание да внасям някаква политическа нотка в моето писмо, а защото искам да разберете, че за нас затварянето на нашето читалище е поредният лош пример за потъпкване на духовните потребности на нашия народ.
Искам да разберете, че за нас читалището наистина е място, без което не можем, защото тук ние се учим да бъдем хора, да бъдем приятели, да откриваме нашето призвание в живота.
Така се случи и с мен. В читалището се роди моята голяма любов към фотографията, тук разбрах колко е важно да бъда човек и усетих радостта от приятелството. Разбрах какво означава протегнатата за помощ ръка. Видях примери, които ми показаха колко е хубаво да помагаш на някого без да очакваш отплата.
Тук, в нашето читалище, всеки ден се чува весела глъчка и цари творческа бъркотия, в която децата намират убежище от царящата навън сива действителност.
За мен това място е един малък остров, на който все още моралните ценности не се старомодна отживелица.
Тук разбрах, че модерните технологии не се противопоставят на книгите, а ги допълват. Тук се съхранява красотата на българския фолклор и си дават среща младостта и мъдростта.
Ние не осъзнавахме колко е важно за нас нашето читалище. Може би защото него винаги го е имало и вратите му винаги са били отворени за нас.
Ако поискате да разберете с какво се занимават децата в с. Труд Ви моля да погледнете фотографиите, които съм Ви изпратила.
По-малките деца не разбират защо читалището вече няма да ги очаква всеки ден.
Със своите чисти сърца те вярват, че могат да го спасят и са решили да набавят средства като изработват сувенири и ги продават. Повярвайте ми, това не е отчаяна идея на някой възрастен, най-малкото защото такава наивна и чиста вяра при възрастните вече не може да се намери.
Срам ме е!
Срам ме е, че една културна институция, която някога е строена с яките мишци на нашите прадядовци, сега е оставена да се крепи на детската вяра и крехките ръце на тези малки донкихотовци!
Ако децата наистина са приоритет на община Марица, защо се получава противоречие между думи и дела?
Как Вие, на когото нашите родители са гласували доверие и са ви облекли във власт ще обясните мълчаливото си съгласие при извършването на тази неправда.
Ние не се интересуваме от задкулисни игри, а по-малките деца дори не знаят какво означава този израз.
За нас е важно единствено да продължим да идваме в читалището и то да е отворено за всеки, който пожелае да се занимава с нещо смислено и да прекарва пълноценно времето си. За нас е важно, всички деца, които нямат възможност да си закупят книги или компютри да не бъдат лишени от единствената безплатна възможност да ги ползват.
Простете ми, че писмото ми се получи толкова дълго.
Вие може да го прочетете и да помогнете. Разбира се, може и да го изхвърлите в кошчето, но повярвайте ми, че една честна позиция от Ваша страна би била много по- достойна от едно лишено от основание бездействие. Ако Вие наистина нямате вина за случилото се, то посочете ясно виновника за това и съдействайте реално за решаването на проблема.
И така, в края на моето писмо искам да изразя надеждата, че справедливостта ще надделее и децата от нашето село отново ще имат своята библиотека.

18.09.2014 г.

с уважение: Валя Арабаджиева