Арменската църква в Пловдив - стожер на вярата, общността и културата


armenska carkvaСлед месец Пловдив официално ще влезе в годината, която е посветена на Европейската столица на културата. 2019 ще бъде белязана с редица събития, форуми и какви ли не инициативи, свързани не само с пловдивската култура, но и с националната. Като част от градската култура и многообразие, няма как да бъде подмината и арменската общност. Като неин притегателен център винаги, а навярно и за вбъдеще ще бъде църквата „Сурп Кеворк“, която се намира в Стария град.

През декември се навършват 190 години от нейното освещаване. По този повод разговаряме с  д-р Таки Тавитян- експерт по култура, вероизповедание и работа с етноси, която в блиц интервю ни запознава с интересни факти за храма на пловдивските арменци.

 

takiД-р Тавитян, какво е мястото на храма за вас, нашите пловдивкси арменци?


-Църквата„Сурп Кеворк” („Св. Георги”) се явява символ и сакрално пространство за нас, арменците. Първо заради своята историческа обусловеност и функциите, които тя е изпълнявала и продължава да изпълнява и второ-в храма се намира музеят, който съхранява голям брой безценни предмети. Трето-църквата все още удържа и единява дисперсната група във времето, като се явява стожер срещу асимилационните процеси и „е блестящата броня на арменската душа и тяло”.


-Кои са историческите факти, които трябва да се знаят не само от арменската общност,но и от всички пловдивчани и гости на града за този храм?


-Сведения за храма получаваме от френския хронист Одон от Дьои. Важно е да се отбележат съобщенията от византийския хронист, свързани с духовник, погребан пред олтара в църквата. Въз основа на тях някои учени изказват предположение, че мощите на Алвиз, които до този момент официално се водят за неоткрити, се намират именно там. Църквата се споменава и в по-късни известия от Паул Тафернер и Джон Бърбъри. Важно е да се отбележи, че първоначално храмът е бил гръцки, след което е предоставен на арменската общност. Според традицията „новата” църква съхранява името на патрона на предходния храм – „Св. Георги”. -Освен като свето място,може ли да се каже,че църквата е и отправна точка за хилядите туристи, които идват в Пловдив?
-Арменската апостолическа православна църква „Сурп Кеворк” в архитектурен план е трикорабна базилика. От ляво на централния кораб има построен параклис на Светите първоапостоли Тадей и Вартоломей. Той служи за кръщелно помещение, т.нар. баптистерий. От дясно се намира параклисът на Св. първомъченик и архидякон Стефан. Там църковните служители се подготвят за литургията, слагайки си църковни одежди. Това обособено пространство е познато под името диаконикон. Тук е мястото да се отбележат и още два олтара, които са посветени съответно на  „Св. Мина” и на „Св. Богородица”.


-Освен храма, казвате, че значимо място е и музеят. Какво се пази в него?


-Арменският църковен музей, „танкаран”, е открит през 2001 г., по случай 1700 години след  приемането на християнството за официална религия в Армения, датирано от  301 г. Мястото на музея никак не е случайно. Това е пространството, където се съхранява вярата, превръщайки се в опора на диаспорната общност. Събраните предмети са пренесени от бежанците, дошли в България от градове като Малгара, Родосто, Одрин, Чорлу, Силиври, Текирдак след историческите събития случили се през 1915 г. Музейната експозиция, наброява над 350 предмета и е  уникална както за пределите на България, така и извън нея. Криптата е пазител на многобройни предмети – мощехранителници, кръстове с мощи, олтарни кръстове. Една от най-свещените реликви, които се съхраняват там, е част от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. Частицата от Светия кръст е била в Родосто до 1922 г. Пренасянето ѝ както и на другите предмети, е дело на  архиепископ Ервант Пердахчиян. В музея към храма може да се видят т.нар. ръчни кръстове, потири, ръкописни евангелия, требници и др.). Налице е нова колекция „Вотиви”, която представлява сбор от предмети с култово предназначение, дарявани като обет, вследствие на обещание. Наричат се още оброци. Самият термин произлиза от лат. дума „ex-voto”, което на български означава вричане.

 

интервю на

Иван Кърчев

снимка на храма: Хачик Язъджиян