Бой с кални мацилки! Вижте къде?

Изразът " На Куковден" е познат на всички, но единствено за жителите на пловдивското село Житница той има и конкретно измерение.

Датата на празника се определя от началото на постното време според Католическия календар, ден познат от религиозна гледна точка като „Пепеляна сряда”. Извън църковния момент, интересното от почти 60 години насам е обредът „бой с кална мацилка”.Малцина са тези, а може би и вече ги няма или пък не могат да кажат как всъщност се  е родил този обичай точно в селото, което гради своята история от  1646 година до сега.
На празника преоблечени в стари дрехи или като герои от приказки момци и девойки се бият с кални мацилки. На един прът или пръчка се завързва парцал, който се потапя в кална локва и се бият най-често жените. Смята се че като те набие кук ще ти се мътят пилците. Тук е и моментът на езическото вярване за повече деца в къщата. Един от интересните моменти е, когато някоя мома се е скрила от кука. Тогава петрупите(цивилни хора, които вървят с куковете) свалят прозорци или отключват с подправени ключове врати, само и само да изкарат момичето и да го нацапат с мацилката.
Тази година куковете са най-щастливи. Три дни почти не спря да вали и така се осигури „добър материал” по локвите за мацилките. Даже така е разкаляло някои улици, та чак се хлъзга и това създаваше опасност от падане на преобразените, особени  за онези, които бяха попрекалили с алкохола. Маскираните разказаха, че други години е било такава суша по улиците, та чак се е налагало да се изкарват кофи с чешмяна вода, за да се натопят парцалите.Изпадало се е и в ситуация на „недоумък” и единствено отпадната вода в Дола е била спасението им, за да спазят ритуала, макар, че това никак не се е харесвало на набитите с кални мацилки.
Според етнолозите, празникът е свързан и с началото на пролетта, когато всичко започва отначало. Три вечери преди Куковден се празнува Карнавалът-Кукерски празници,(Заговезни) които са неповторима смесица от езически и християнски традиции. В този обичай участват само мъже, с красиви кукерски маски. Обикалят се къщите, за да се прогонят злите сили.След това всички отиват на центъра където се хващат на кръшни хора.
Същият обичай-бой с кални мацилки и в същия ден се практикува и в Дуванлии. Смята се, че той е „присаден” от житненци, които са отишли зетьове в съседното село преди десетки години. Дуванлийци обаче смятат, че е обратното, макар, че и в това село не знаят всъщност как е тръгнал този обичай.
За да не бъдат по-назад от Житница и Дуванлии, в католишката махала на Калояново също правят Куковден. Само, че малко по-цивилизовано или поне така го определят младите в селото. Вместо да се бият с кални мацилки, то там се щипят. Обект на „грубото обарване” са предимно пищните девойки, особено тези, които не са семейни.