Закритото училище в Столетово отново възкръстна

Така нарекоха своята среща учителите, работили в Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Столетово, общ. Карлово от учебната 1984/85 г. до закриването му през 2008 г., с порасналите им вече ученици и техните деца,  организираната от г-жа Гергана Тодорова – директор на училището през тези години. Обичта към първата учителка в началния курс доведе в училищния двор на 30 август 2015 г. много от възпитаниците на училището. Дворът отново оживя, огласи се от камбанен звън, както преди години, когато същите момичета и момчета бяха деца и сричаха в букварите.


    Да си учител не е професия, а призвание. Нищо не е по-ценно за учителя от благодарността и уважението на учениците му, особено когато децата, които са те гледали със светналите очички от чиновете, са станали големи и всеки е поел своя път в живота. Затова когато всеки застана до своята учителка, за да й благодари и поднесе своите цветя и да се снимат за спомен, само сълзите бяха израз на чувствата им.


    Най-възрастната – баба Бояна, чистачка от първите години, облечена в национална носия посрещна всички с питка и сол на вратата на училището. Нищо, че то затвори вратите си за децата през 2008 година, то няма съдбата на много други закрити училища. Благодарение на г-н Славчо Тодоров – кмет на с. Столетово и на Мирослав Колев – председател на НЧ „Христо Ботев 1928г.” – с. Столетово, в двора на училището беше направено мини футболно игрище,  а в училището ще бъде създаден и етнографски музей на селото.


    След като учителите влезнаха в училищните стаи, срещата продължи в Пенсионерския клуб, където председател е г-жа Гергана Тодорова. Всеки разказа как е продължил след Столетово, за успехите в работата си, за децата и семейството си. Толкова много спомени, сълзи и емоции от радост имаше в този ден… И като че ли г-жа Тодорова беше най-развълнувана и щастлива, защото всички млади учителки, на които беше директор, продължават да работят в различни училища и са запазели най-важното за един учител – обичта към децата.


Всяка от учителките и до сега носи в сърцето си топлия спомен за годините в Столетово и своята младост.
На срещата бяха и жените, работили в училищния стол, училището като помощен персонал. Всички казаха, че считат годините в училище за едни от най-хубавите в живота си.


Мирослав Колев, който помогна на своята първа учителка г-жа Тодорова за срещата, подари на всички папки, брошури и сувенири, свързани със Столетово. Материалната им стойност е малка, но с тези малки подаръчета всички, присъстващи на срещата почувстваха и отнесоха със себе си обичта на децата, на родителите им и на Гергана Тодорова, която ги покани на тази среща – „С обич в сърцата!”.

Веска Ненчева