Стартира проектът "Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване"

logo-novina     Стартира нов проект на Философско-исторически факултет на Пловдивски университет "П. Хилендарски". Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания.

     Изчезването или пък успешното развитие на селата, промяната в демографската им структура, неравномерното развитие на териториите, процесите на обратна миграция и мобилност от и към чужбина и вътре в страната, повишаването на качеството на живот на различни слоеве на населението, запазването на общностни и обществени връзки, възстановяването на разкъсани връзки между поколенията са само няколко аспекта от сложната и пъстра картина на предизвикателствата, които са пред българското общество и които все повече ще налагат да се вземат мерки за преодоляване на демографската, социална и културна криза в различни региони и територии.

    В последните десетилетия животът на хората или липсата на хора в българските села, са част както от обществения дискурс, така и са обект на политики. В изследването си не искаме да тръгнем от вече познатото разбиране, че обезлюдяването на селата е призмата, през която институциите мислят управлението на териториите, а по-скоро 1) от необходимостта да се набележат модели за съживяване и устойчивост на териториите; 2) от предпоставката, че имаизместване в поколенческата структура на селата, при което активното поколение, т.е. хората, които свързват миналото и бъдещето, вече не е средното поколение, а е възрастното - в села с липсващо младо и средно поколение именно те се превръщат в носители на трансформациите.Изследването ни взема под внимание, че държавните и институционални политики са „прицелени“ в хабитата – т.е. в тях българското село е възприемано като „обект“ на „трансформация“ – трансформация, реализирана посредством „обновяване“ на инфраструктурата и изграждане на съвременна социално-битова, административна и производствена среда. Нашата аналитичната оптика – напротив - визира селото не само като обект на държавни и институционални политики за необходима промяна, а идентифицира местната общност като субект на практически стратегии, ориентирани към удържане на идентичността, предаване на паметта, но и промяна на статуквото, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и „изобретяване на традициите“ и др. С това е свързано подчертаното аналитично внимание върху конкретни личности и техните практически действия, чрез които се (или не се) установява онзи нов и винаги различен и уникален жизнен и биографичен опит, който създава селото като свой свят.

    Така предмет на изследването е трансформиращото (се) българско село, т.е. промените в биографичния и жизнен опит на неговите жители. Оттук и основните цели и задачи са свързани с очертаване на измеренията на трансформациите на българското село днес, които ще бъдат изследвани чрез трансформиращите го: 1) социално значими актьори, носители на трансформациите в българските села към настоящия момент; 2) модели на индивидуален и колективен жизнен и биографичен опит и форми на съвместяване на поне по няколко позиции едновременно, наследени, но и придобити вследствие на промените в социалната тъкан през последните 30 години в България; 3) трансформациите на идентичностите и паметта в съвременното българско село, като се обърне специално внимание на случаи на по-специфични противоречиви наследявания на статукво и идентичност, но и предаване/овладяване на паметта, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и „изобретяване на традициите“ и др., които се превръщат и в стратегии за локално развитие и промяна на селата.

   Много важен аспект на проекта ни е, че той се вписва именно в разбирането на структурните, социалните и културните специфики на „новото“ възрастно поколение, което е хетерогенно – едновременно има хора високо образовани и трудово активни до късна възраст и такива, които като че ли са „изостанали от времето“. Антроположкото и социоаналитично вникване в различни категории/портрети на хора от това поколение и създаването на модели на жизнени преходи и траектории ще помогне при формулирането на по-адекватни политики за повишаване на качеството на живот и разширяване на жизнените шансове.Основният очакван резултат е достигането до качествено ново знание за поколението на възрастните хора – бившите „деца на социализма, които живеят в българските села“, наречени от нас „трансформиращото се поколение“, именно, защото в жизнения си път те преминават през три политически и социални и културни прехода. Ще се създадат модели и типология на изследване на „трансформиращите (се) села“ в изследвания регион в Южна България, в т.ч. и гранични райони, райони, в близост до големи градски центрове или далеч от тях. Ще се създаде подходяща методология и ще се приложи социоаналитична интерпретация на различни казуси, които ще изведат начини на справяне с кризисни ситуации, на съвместяване и трансформиране на различни социални позиции, на социална уязвимост или пък успешно наследяване на социални позиции. Ще се създаде теоретична рамка и методология, която ще позволи да се очертае по-обща картина на трансформиращото се поколение в изучаваните села.

 

Следете всичко за проекта ТУК!