На 27 юли християнският свят чества паметта на Св. Седмочисленици. На тази дата през 916 г. умира последният от седемте славянски просветители – Климент Охридски. Освен двамата първоучители Св. Кирил и Методий и техният ученик Климент Охридски, в това свещено число влизат останалите ученици Горазд, Наум, Ангеларий и Сава.
Агенцията по заетостта обявява краен срок до 31.08.2021 г. включително за предоставяне на всички искания за плащане и месечни отчетни документи по проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19”, популярен още като мярката за запазване на заетостта 80/20.
89-годишен дядо се очаква да гласува за втори път на машина в община Брезово. На предишните избори преди 2 месеца в село Пъдарско той е гласувал с машина, съобщи говорителят на РИК 17 Пловдив област Иван Кърчев.
Новоизбраното 46-о Народно събрание ще проведе първото си заседание на 21 юли 2021 г. от 9.00 часа в сградата на парламента на пл. „Народно събрание“ №2. Събранието се свиква с указ на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България.
Съгласно Конституцията (чл. 76) първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 46-ото Народно събрание това е Мика Зайкова.
На първото заседание народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." След полагането на клетвата народните представители ще подпишат клетвени листове.
В пленарната зала ще прозвучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.
Изявления ще направят представители на представените в Народното събрание партии и коалиции. След това ще бъде избран председател на 46-ото Народно събрание. Председателят ще поеме ръководството на заседанието и ще произнесе слово. Депутатите ще изберат и заместник-председатели на Народното събрание.
На 12 юли 2021 г. отбелязваме 30 години от приемането на съвременната българска Конституция. Тя определя държавното устройство, принципите на организация и дейност на държавните органи, основните права, свободи и задължения на гражданите.
Възможно ли е сериозната, дори сложно теоретична книга, да се превърне в кратко филмче? Но не филмче в смисъла на видеозапис на интервю или прочетен цитат от нея. В „истинския“ смисъл на оживял кратък сюжет, който да създаде неочакван, дори вълнуващ ракурс към книгата? Да сподели гледна точка, която увлича и други? Да предаде през екрана емоция? Ето на това в продължение на повече от година се учиха студенти от Философско-историческия факултет на Пловдивски университет (основно от специалността „Социология и науки за човека“, макар и не единствено от нея), заедно с техни колеги от Софийски университет. По идея на Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, дългогодишен издател на хуманитаристика, те работиха в уъркшопи с експерти, които да им помагат в колкото сложния, толкова и всъщност прост и достъпен, но най-вече интригуващ, път на превръщане на собствения прочит на книга в буктрейлър.
При голям интерес се проведе заключителният уъркшоп проект „Социалната уязвимост като обект на изследване. Обучение на обучаващи в социологията: към едно по-ефикасно интегриране на образователни и изследователски практики“, финансиран от НПД към ПУ „П. Хилендарски“ по програма „Млади учени, докторанти и студенти“ към конкурсна сесия 2019 – 2020 г.
Събитието се проведе онлайн под формата на блиц-научна сесия на тема:
Социалната уязвимост като социоаналитичен проблем: между теорията на практиката и практиката на теорията
Участниците имаха по 20 минути, за да представят, но и защитят с научни аргументи постигнатите резултати от теренна и теоретична работа през последната година на 23 януари(събота).
А на втория ден от събитието 24 януари (неделя) 2021 г. се проведе и кръгла маса на тема „‘Голямото страдание’ и ‘малките’ страдания: разрушаване на фоновите очаквания в научното поле (‘жертви’ и уроци)“, на която бяха обсъдени методите за провеждане на теренни изследвания както и проблеми и тяхното решение възникнали в работата на уникалната колаборация между студенти, докторанти и преподаватели от Катедра Социология и науки за човека към ФИФ на ПУ.
Часовниковата кула на Сахат тепе е един от символите на Пловдив. Тя оглася околностите със своя сребърен звън на всеки кръгъл час, отмерван от стар механичен часовник, реплика на онзи, сътворен за нея през 17-и век от италианския майстор Антонио Барбаджелата от Генуа,
Стартира нов проект на Философско-исторически факултет на Пловдивски университет "П. Хилендарски". Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания.
Изчезването или пък успешното развитие на селата, промяната в демографската им структура, неравномерното развитие на териториите, процесите на обратна миграция и мобилност от и към чужбина и вътре в страната, повишаването на качеството на живот на различни слоеве на населението, запазването на общностни и обществени връзки, възстановяването на разкъсани връзки между поколенията са само няколко аспекта от сложната и пъстра картина на предизвикателствата, които са пред българското общество и които все повече ще налагат да се вземат мерки за преодоляване на демографската, социална и културна криза в различни региони и територии.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е първият в града под тепетата, които избра свой Омбудсман. Това е доц. д-р Христо Паунов - досегашен научен секретар на Юридическия факултет, а в предишния мандат на ръководството му бе и заместник-декан.
Той е ръководител на Магистърската програма „Публична администрация“, която е към Юридическия факултет. Затова правим това блиц интервю с него, за да ни разкаже какви са предимствата да се придобие диплома за магистър в професионално направление „Администрация и управление“, но от Юридически факултет.