Похвално! Приказка за болтчето от село Бяла река

Великден, гостоприемството на едно българско семейство и едно болтче.


Великден е. Пътуваме с баба, мама и татко с колата от Димитровград към Костенец. Колата изведнъж започва да "придърпва", докато по време на движение скоростният лост отказва да превключи, и колата спира напълно.

 

Баща ми, след като установи, че повредата е в болтчето на скоростния лост, което е изпаднало, категорично заяви, че трябва да го намерим, защото иначе колата няма да тръгне. Ранен следобяд е, слънцето пече, по пътя профучават тирове и автомобили, а аз, баба, мама и татко се взираме в банкета край пътя, търсейки малко черно болтче. След около час се отказваме от тази невъзможна мисия и тръгвам с баща ми до близкото село Бяла река, община Първомай, област Пловдивско, да намерим струг, на който той може да си изработи ново болтче.


Почукахме на вратата на една от къщите в селото, баща ми обясни какво търси, и късмет - оказа се, че в селото имало струг. Две момичета излязоха, за да го заведат до дома му, мен ме поканиха вътре в къщата, където семейството се беше събрало около масата.

Разбирам, че стопанката на къщата е леля Валя, която има три дъщери, запознавам се с вуйчото и със сина му, с "кандидат зетя" на голямата дъщеря, поднасят ми една препълнена чиния с месо, ориз и кисело зеле, обясняват ми, че "тук всичко е домашно и купешко няма", зорко ме следят дали си вземам, като всяка моя хапка в началото произвежда "а така, яж, яж, няма да се срамуваш", и всички ми подават това или онова от масата, да не би да ми е далече.

Питам как е приготвено това вкусно нещо, обясняват ми, че е печено в пещ, запечатано, без въздух, над дванадесет часа, завеждат ме и да видя самата пещ. След известно време се връща баща ми, с прясноизработено ново болтче, с изненада ме открива седнала на масата, настоявайки да си тръгваме. Любезните ми домакини категорично отказват, заявявайки, че няма да ме пуснат, да доведе майка ми и баба ми, да ги нагостят, "все пак на път са тръгнали хората, може да са гладни...". В крайна сметка всички се оказваме на тяхната трапеза, с препълнени чинии.


Много съм благодарна на цялото семейство за безкористното и чистосърдечно желание да помогнат на непознат. За топлото посрещане на непознати в дома им, за това, че ни нагостиха и напоиха. Благодаря на Господ за късмета, че попаднахме на тази хубава къща, в това българско семейство, в село Бяла река, община Първомай, област Пловдивско, с помощта на които се прибрахме вкъщи. За българското гостоприемство само съм чела в книгите, щастлива съм, че днес го срещнах на живо.

автор и герой в приказката

Нина Стефанова

 

 

послепис от "Регионални новини"

Тази история достигна до нас, изпратена ни от наши читатели по електронната поща. Освен, че е похвално, това, което са сторили хората от селото, похвално е и това, което е сторила авторката на "Приказката за болтчето" както ние я кръстихме. Имала е смелостта да изкаже публично своята радост и благодарност за добрината на хората. В същото време обаче ние искаме чрез тази приказка да покажем, че има добри неща, които се случват и които трябва да правим, за да ги има. Ето как едно болтче отключи проблем на пътуващите, но отключи и една добрина на домакините. Ако всички сме чели "Приказка за стълбата" то ето нейното продължение, само, че в "Приказка за болтчето"...

...От къде си стъгнал и до къде ще стигнеш.....