Държавните символи са резултат на борческото народно съзнание и пламенното родолюбие на българския народ

Една от най-новините книги на пазара в страната е „Държавни символи”. Тя е научен труд на преподавателя от ПУ „Паисий Хилендарски” д-р Христо Паунов. Дни преди Националния ни празник 3-ти март, той говори за смисъла, същността, правната уредба и използването на държавните ни символи.

 

- Д-р Паунов, напоследък все повече българи търсят национални символи в различни изражения - песни, стихотворения, изображения. Всъщност правно погледнато кои са българските символи и може ли да се търси разлика между национални и държавни?

- Въпросът ви има многопластов отговор. От различни гледни точки, може да се говори за различни по вид и значение символи на държавността. Конституцията на Република България урежда държавните символи в отделна своя Глава десета – това са държавният герб, държавният печат, националното знаме, химна и столицата. Към тях причисляваме и ордените и медалите на България, защото те също са предмет на конституционна уредба. Не бива да забравяме обаче, че в други нормативни актове също могат да бъдат открити държавни символи. Например националният празник на България – Трети март, е уреден като такъв в Кодекса на труда. Това е денят, в който се подписва Сан-Стефанският мирен договор и този ден се празнува от всички българи, защото това е първата стъпка към утвърждаването на България за суверенна държава. В този смисъл, този ден също е държавен символ. Между държавни и национални символи може да се търси разлика – разликата е от една страна изцяло терминологична. От друга страна, дали един символ ще де нарече „държавен“ или „национален“ зависи от обществено-политическата ситуация, правната култура, историческите традиции и т.н.

 - Вие сте вече утвърден академичен преподавател по Конституционно право в Пловдивския университет. В тази връзка, разкажете как точно се роди идеята за този труд, видим вече в книгата, която наскоро излезе „Държавни символи”?

- Идеята за тази книга всъщност се е зароди в мен преди доста години – дори преди да издам първата си книга „Ревизия на Конституцията на Република България“. Исках да направя цялостна систематизация на правната уредба на българските държавни символи, както в съвременен, така и в исторически аспект и именно поради това дълго време събирах материали и архивни документи. Подготовката и събирането на емпиричният материал ми отне повече време, отколкото самото написване на книгата. Държавната символика е материя, която от години ме вълнува като човек и като професионалист. Не случайно отделяме специално внимание на държавните символи и по време на лекции и упражнения.

- Къде и с какво книгата би била полезна на студентите, а и на ваши колеги, които със сигурност след време биха ви цитирали?

- Целта на книгата е да запълни доколкото е възможно празнотата в знанията, относно нормативната уредба на българските държавни символи. Съдържанието е структурирано хронологично във всяка глава и се завършва с правен анализ и предложения de lege ferenda (за усъвършенстване на нормативната уредба). Използването на този подход дава възможността всяка една от главите на монографията да бъде използвана като самостоятелна студия при представянето на материята за отделните държавни символи – това може да се отчете и във връзка с преподаването на знанията за държавните символи на студентите.

- До колко държавните органи (и техните ръководители) и обикновените граждани знаят как и кога се използват държавните символи? Все пак има санкции за неправилното им използване. Струва ми се, че държавната не използва правото си на наказание. Така ли е и защо, ако да?


-Държавните символи са особено изявена форма на „самопредставянето“ на държавата. Те принадлежат към държавоформиращи институти и са необходим елемент за всяка държавност. Поставянето и използването на държавните символи има особен правно-нормативен смисъл. Органите на власт нямат право да използват други символи вместо установените държавни символи. Държавните символи са защитени срещу некомпетентна употреба и срещу поругаването на тяхното достойнство. В Особената част на действащия Наказателен кодекс, Глава първа „Престъпления против републиката“, в Раздел ІV „Други престъпления“ е разпоредбата на чл. 108, ал. 2, която гласи: „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева“.. Престъплението има за свой предмет символите на държавата, като изпълнителното деяние се състои в тяхното „опетняване“. То може да се осъществи по различни начини, но във всички случаи „опетняването“ се изразява в открито незачитане на държавните символи . Това деяние бива характеризирано в правната доктрина като „престъпление срещу идейните устои на властта в страната“  и не случайно систематичното му място е сред престъпленията против републиката. Доколко държавата използва тези текстове от Наказателния кодекс, това е въпрос, който трябва да се зададе на прокуратурата…

- Освен научен труд, за хората, които са по-далече от тази материя, книгата би била един отличен сборник-лексикон за това какви са били назад през годините държавните символи. Какво би трябвало да бъде значението им в днешно време?


-Държавните символи са пример за това как художествени образи, музикални произведения, цветови съчетания и стихове могат да се „влеят“ в правото и посредством него да добият и нормативен смисъл. Българските държавни символи не са нито копирани, нито наложени от някого. Те са резултат на борческото народно съзнание и на пламенното родолюбие на българския народ. Именно затова те трябва да бъдат оценявани като историческа ценност, притежаваща достойнствата, за да бъде издигната до степен на държавен символ и нормативно закрепена в Конституцията и законите на България.

- След всяка глава вие давате предложение за нови правни норми, които да залегнат в законодателството  за по-правдоподобно използване на символите ни. До колко от тях биха се възприели и достигнали до разглеждане в НС. Кое, според вас като юрист, е най-належащо в тази тематика да се подобри?

- Лично за мен, на първо място трябва да се пристъпи към законодателна инициатива в Народното събрание, за да се приеме нов нормативен акт със ранг на закон за химна на България. Тъй като националният химн по специфичен начин символизира държавата и предизвиква особени емоции и промени в поведението и живота на хората, обществото и държавата, той се нуждае от актуална правна уредба. Подобно на държавния герб, държавния печат и националното знаме, Народното събрание трябва да приеме специален закон, уреждащ в детайли основните положения, свързани с използването и изпълнението на националния химн. Приемането на подобен закон би довело до стабилност в правната уредба и би отговорило на редица въпроси, обличайки ги в законови текстове. Наложителна е необходимостта от въвеждането в закон на нотите на химна и конкретното съдържание на текста на песента. От съществено значение е да се регламентират случаите в които националният химн се изпълнява задължително, както и правно да се уреди кога химнът се изпълнява само като инструментал (мелодия) и кога се изпълнява с музика и текст…

Интервю на Иван Кърчев

 

За автора:
Христо  Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е средното си образование в Образцова Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Висше образование по специалността „Право” завършва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1999 г., след конкурс, започва работа в ЮФ на ПУ „П. Хилендарски”, където работи и сега в катедра „Публичноправни науки“.    Защитил е дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“.
    Христо Паунов има обществена активност, пряко свързана с професионалната му насоченост и научно-преподавателската му дейност. Той е член на Националната Етична комисия по трансплантация към Министерския съвет на Република България и член на Националния съвет на Българския Червен кръст. Бил е председател на Българския Младежки Червен кръст (2000 – 2002 г.). През 2013 г. е издадена книгата му „Ревизия на Конституцията на Република България“. Участвал е в конференции, семинари, обучения и специализации в България, Швейцария, Великобритания, Австрия и Полша. Има публикации в български правни списания и сборници, както и в периодичния печат.