Арменска Коледа 2020.... с молитва да има свещеници във всеки храм

Детайли

Категория: Новинарница

Публикувана на Неделя, 05 Януари 2020 21:43

Коледното време все още не е отминало. Не са утихналите емоциите от богатите трапези и  дните, наситени с духовни благодати, ако не за всички, то поне за мнозина, но е време да повдигнем един проблем, който ще предстои да бъде разглеждат, решаван, и дай Боже разрешен в полза на вярващите наши събратя в християнството- българските арменци. Какъв е точно проблема-нашия екип се свърза с д-р Таки Тавитян от Пловдив, която твърде добре познава общността, от която е и тя самата, нейните очаквания и потребности.

     Давайки гласност и ние като медия се надяваме да бъдем полезни и доколкото можем да спомогнем за това нашите арменци да не останат като стадо без пастири, а всеки храм да има достоен свещенослужител. Припомняме, че още от есента арменската общност в България се вдигна на протест. Тогава стотици се събраха в Пловдив, за да поискат оставката на Епархийския съвет на Арменската православна църква. Причина за недоволството е новият устав на епархията, който застрашава арменците у нас да останат без свещеници.

Ето и коментара на Таки Тавитян...

...Живеем в свят, който се определя като секуларизиран-т.е.религията да стои далече от държавните дела. Наблюдава се спад на вярата у християните, а това най-често е за сметка на други учения и философии. В този контекст съществува и Арменската апостолическа православна църква в България. Тя е изправена пред редица проблеми. Свещенослужителите трябва да полагат неимоверни усилия, за да спрат процеса на оттегляне на миряни от църквата (процес, който съществува и в други църкви). Във все по-забързания 21 век посещението на църква е индивидуален и кратковременен акт, който обикновено е сведен до отправяне на молитва. Все по-рядко миряните участват по време на цялото богослужение.  Храмът предимно се посещава само на големите празници. В съпоставителен план с миналото, не може да не направи впечатление, че броят на арменците посещаващи неделните служби драстично е намалял.

     От друга страна свещениците трябва да преодолеят и вътрешни противоречия, съществуващи и раздиращи християнската общност на православните арменци. Няма  да навлизам в подробности, но изключително притеснително пред нас стои един значим проблем- енориите ни да останат без свещеници, тъй като Епархийският съвет не предприема действия, които да доведат до удължаване срока на техните визи. Ябълката на раздора е новоприетият Устав, който съдържа спорни моменти. Свещеници и миряни категорично отказват да го приемат и да го изпълняват. Организирано е и публично събитие-митинг, на който да се окаже подкрепа и защита на всички духовни лица.
     Няма да се спирам на спорните моменти в Устава, тъй като всеки, който проявява интерес, може да ги проследи и да открои гледните точки както на Епархийския съвет, така и какви са позициите на свещениците и архиерейския наместник на Арменската епархия в България.  
     Очертаните проблеми сами по себе си са уникални и не изискват единно универсално решение. Недопустимо е да се подходи по един и същ начин, когато мислим за решения. Така например арменските свещеници в България успяват по свой начин и по свой пример да привличат максимален брой вярващи към храма-към онзи притегателен център, който винаги е давал подслон на арменската общност. Всеки един от свещениците има свой личностен подход към енориашите, който заслужава да бъде уважаван и ценен.

     Нямам намерение да навлизам в полемиката  по спорните елементи и разпоредби в новоприетия Устава или да защитавам пламенно едната или другата страна. По-скоро бих искала да напомня, че Църквата е единствената институция, която съществува в историята на Армения през последните близо 1700 години. Тя е институцията, която живее и надживява хората, които временно я управляват в определен период, но със сигурност и съм уверена, че тя е онзи здрав камък, върху който Христос я устрои и никакви личностни противоречия не биха я разрушили.
      И все пак, всяко едно поколение  носи отговорност и трябва да задава въпроси. В този ред на мисли аз поставям своите: За какво се борим – за единение или за разединение? Имаме ли вярата и волята, че можем и желаем да преодолеем сегашните проблеми и да съхраним църквата, чийто дълг сме наследили от нашите предци?
Ако отговорът е ДА, то тогава какво правим и с какво допринасяме за решаването на тези проблеми, на тези изпитания на които е подложена Нашата Църква? Нека всеки един арменец сам да отговори пред себе си и нека само съвестта му да бъде негов съдник.

 1-ва снимка: отец Храч Мурадян служи литургия на Бъдни вечер в Пловдив

Иван Кърчев, подготвил материала