Творческа трибуна: Добромира Пейчинова

Детайли

Категория: Образование

Публикувана на Неделя, 30 Март 2014 19:48

Ето и първото  от общо десетте стихотворения на младата авторка:

Щастие

И ето щастието идва
с неуморимите си крила към нас.
Стъпва леко, нежно и нашепва
ела с мен, ела с мен .....

Обърнеш ли към него поглед
мигът на щастието ще е вече тук.
Защото кратък е животът човешки
и бързо ще те замести някой друг!
Отвори сърцето си сега.
Нима никой няма нужда от това?
И виж как щастието ще заблещука
в очите на вечността!

Здравейте, казвам се Добромира Пейчинова.От град Хисар съм.Студентка към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски, специалност "Биология".Тази година се дипломирам.

Кога започна да се занимаваш с писане на стихове и какво усещане ти дава перото?

-Аз съм творческа личност и винаги съм се интересувала от света на изкуството.По отношение на стиховете започнах да пиша още през ученическите си години.За мен писането дава пълна свобода на емоциите.Всеки стих, който съм написала е близо до сърцето ми, отражение на моите чувства.

Кое ти  беше първото стихотворение и имаше ли повод, по който да го напишеш?

-Спомням си много добре първото ми стихотворение, макар и след толкова време.Озаглавих го „Болката от любовта“. Тогава за първи път се срещнах с разочарованието.Чувствата ми бяха наранени и имах нужда да кажа толкова много неща.Един ден просто седнах и излях всичко, което задържах в себе си.Беше емоционален ден.

Какво те вдъхновява да пишеш и на каква тема?

-Темите по които пиша не са нещо ново.Те са част от ежедневния живот на всеки човек – мечти, стремежи, приятелство, любов.Ето защо черпя вдъхновение всекидневно от малките неща, които ни заобикалят.През деня преживявам, вечер го пресътворявам.
На кого и защо си посветила творбите си?

-В повечето случаи посвещавам творбите си на мои близки.Неща за които ми е трудно да споделя с тях поради една или друга причина.Но това не винаги е така.Понякога просто пиша за живота.Разглеждам го като абстрактно понятие.

Къде би мога да седнеш и да напишеш някой стих и как точно ги плетеш думите?

-Обичам да творя в присъствието на музика.Тя ме вдъхновява и почти неусетно, за съвсем кратко време мога да напиша нещо.Мелодията трябва да е в синхрон с настроението ми.Тази комбинация е най-добра.В повечето пъти се случва да пиша във вкъщи поради уюта, който създава домът ми.Там се чувствам най-добре творчески.

Какво предстои да напишеш сега?

-Хмм, това е тайна.Един творец не бива да задоволява напълно любопитството на читателя или рискува да остане без почитатели.

Има ли нещо, което си публикувала, ако да, къде и някакви награди имаш ли?

-Да, в „Световния ден на поезията“, на 20.03.2014г., аз като новооткрита поетеса публикувах в интернет пространството първото си стихотворение - „Щастие“ към съюза на „Поетите в интернет“.Там можете да откриете и четете други мои творби.Все още не съм участвала в конкурси, но това ще е следващата ми стъпка.

Какви са ти следващите цели след тези 10 стихотворения?

-Винаги се стремя към прогрес независимо от това с което съм се захванала.Смятам да увелича бройката на творбите си и един ден да публикувам своя авторска стихосбирка.

Как твоите приятели гледат на един млад творец, какъвто си ти?

-Приятелите, близките и семейството ми ме подкрепят напълно в това ново за мен начинание.Радват се на успехите ми и ме стимулират да продължавам да се развивам.Благодарна съм, че имам такава силна подкрепа от тяхна страна и страшно много ги обичам.

Защо младите все по-малко четат, било то и стихове?

-Според мен проблемът е в навика.Живеем в епоха на бързоразвиващи се технологии.Вече не е нужно на правим  големи усилия, ако искаме да разберем нещо.Информацията е навсякъде около нас – бърза и лесно достъпна.Това предимство на новото време улеснява ежедневието ни, но не бива да забравяме книгите.Чрез тях читателят може да развие въображението си в широки граници и едновременно с това да обогати речниковата си култура.Няма нищо по-хубаво от слънчево време прекарано с увлекателна книга в ръка.

Би ли се пробвала да пишеш разкази...?

-От малка си водя дневници.С всяка година бройката им се увеличава.Може да се каже, че имам опит в разказите ..... разкази за моя живот.Да, замисляла съм се над рази идея, но всичко с времето си.

Какво до сега не си казала сред творбите си?

-Човешката душа е непресъхващ извор на идеи.Когато пиша аз претворявам в стихове всичко което имам да кажа и което ме вълнува.Смятам, че има какво още да дам.Както и все още неоткрити страни в творчеството ми.Тепърва предстои да откривам и утвърждавам качествата си като поет.

Къде виждаш бъдещето си.? Професионално и не само?

-Като всеки човек и аз искам да намеря своето място в света.Не си поставям граници.Пробвам във всичко, което ме интересува и привлича вниманието ми.Това е и една от причините да започна да пиша. Харесва ми да изливам чувствата си върху белият лист.А по отношение на бъдещето ми, много бих искала да отида в Япония.Това е съкровената ми мечта.Силно се надявам един ден да заживея там.