За геноцида над арменците през погледа на младите учени

TakiНа 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите от геноцида над арменците. Първоначално датата е обявена за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г., заради ужасните събития, станали през 1915 година в Османската империя.

Историческите данни сочат, че в годините на Първата световна война западните арменци и целият арменски народ преживява страшна и неописуема трагедия. Младотурското правителство, преследващо своята националистическа и пантюркистка политика, в невиждани дотогава размери и с нечувана жестокост организира масовото изтребване на арменци. Във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци. В градове като Пловдив, София, Варна са едни от най-големите диаспори на етнически арменци, които и днес отдават почит на предците си. Пловдивчанката д-р Такухи Тавитян, която е експерт по култура, вероизповедание и работа с етнически общности, споделя пред репортера ни, че е трудно да се говори за 24 април – Денят, в който се почита паметта на над милион и половина загинали арменци.

Въпреки това тя се съгласи на блиц интервю:

 

-Без да навлизаме в историческите данни, какво е мястото на този геноцид или по-скоро датата, която всяка година на десетки места се поднася почит на загиналите?


-Първото масово възпоменание е през 1919 г. От този момент нататък арменците почитат паметта на жертвите всяка година. В Армения населението посещава мемориалния паметник „Дзидзернакаберд“. Смятам, че Геноцидът над арменците е определящ момент, който се приема от една страна като скъсване с миналото, с историческата родина, а от друга страна- националната идентичност е културно предефинирана и политически интерпретирана. За мен 24 април е дата натоварена с травматична конотация. Трябва да помним, да не забравяме и да изискваме признание. На този ден прекланям глава пред милион и половината канонизирани за мъченици арменци. През 2015 г. главата на Арменската апостолическа църква Върховният патриарх Карекин II извърши церемония, смятана за най-масовата канонизация в историята. Като потомка на бежанци от арменски произход, изказвам благодарност и благодаря на България, че е приютила моите прадеди. България е една от страните, отворила врати за бежанците - цар Фердинанд издава специален указ, а по-късно така постъпват и синът му Борис ІІІ и правителството на Александър Стамболийски. Поклон пред загиналите и благодарност към България!

-След 104 години какво според теб трябва да се знае като най-важен момент от събитията от началото на миналия век, когато над милион арменци биват подложени на агония и смърт?

-Не бих могла да степенувам събитията „по важност“, нито бих могла да генерализирам живота и съдбата на толкова много арменци. Не мога да подведа под общ знаменател и хилядите истории, за които потомците на арменците пазят паметта. Важно е  да се знае, че този насилствен акт се е състоял. Милион и половина арменци са загубили по изключително жесток начин своя живот. Неимоверно много семейства са се разпръснали по света и повече никога не са усетили единението. Някои от членовете губят живота си, други, имат „щастието“ да избягат и да оцелеят. Поставям щастие в кавички, защото до голяма степен то е нещастие. Спасил чисто физически своя живот, ти трябва да продължиш от нищото, защото си оставил всичко, което си градил с поколения. И най-лошото, загубил си своите близки. Тук е мястото да подчертая, че сегашните турци не са виновни за трагичните събития отпреди 104 години. Това, което очаква всеки един арменец , е признание и извинение.

 -Каква памет пазят наследниците на загиналите, които днес живеят в Пловдив?


-Въпреки че е минал повече от век, паметта за трагичните събития е жива. Вероятно мнозина се надяват с времето тази памет да бъде заличена. Твърдо съм убедена, че това няма да се случи. Всяко семейство пази своята лична история. Тя се предава от поколение на поколение.

-Може ли да се говори за възкресение на арменската култура след масовото изтребление, особено сред арменците в България?

-След като България приема арменците, които са успели да се спасят, те започват да устройват живота си в една напълно нова среда. Нека не забравяме, че освен бежанската вълна, в България има и арменци, които бихме могли условно да наречем „местни“. Избягалите са изправени пред сериозни изпитания, част от които е и езиковата бариера. Процесът на адаптиране към новата културна среда е дълъг. Бих могла да очертая два протичащи процеса – единият е насочен към съхранение на арменската култура, внесена от бежанците, другият е свързан с постепенната асимилация.

 

Иван Кърчев